Манк - това ли е филмът на годината?
Най-хубавият филм на 2020 година без всякакво подозрение е " Манк "! За режисьора Дейвид Финчър няма какво да приказвам (само ще загатна шедьоврите Se7en и Fight Club), само че превъзходния, проницателен и блестящ сюжет е рожба на починалия му татко Джак, а самата лента има 33 награди и шест номинации за (без нито една премия!). Оценката в IMDb е странните 7.
Херман Манкевич (, на 62, малко остарял за ролята) – произнася се " Манкеуиц " – е " Манк ", именит публицист, критик и след това сценарист в Холивуд още от края на 20-те, деятелен и харизматичен ядовит мъж с постоянно паднал на челото перчем и неясно интелигентно и чувствено лице. Виждаме го, отказващ алкохола в изолирана скъпа вила, да написа сюжет за младия, напорист, самонадеян, суетлив и тесногръд Орсън Уелс (Том Бърк). Той диктува текста на оправната си помощничка Рита (, щерка на Фил Колинс), закъснява със периодите, пие приготвени от наелия го вундеркинд бутилчици уиски (подправени скрито със секонал) и поддържа връзка единствено по телефона със брачната половинка си – " клетата " Сара (Тъпанс Мидълтън), интелигентна, търпелива и привлекателна жена с елегантна фигура. Разбира се, става дума за раждането на литературната основа на " Гражданина Кейн "...
Чрез ретроспективи се срещаме с предишното на Манк, изключително с неговите връзки със признака на това време – магната, летец, конструктор и режисьор Уилям Рандолф Хърст (Чарлз Данс на 74, също малко остарял за ролята), изтънчен, изсъхнал и жилест възрастен денди с високо чело и остроумен вторачен взор. Негова муза и държанка е бедната и простовата, само че амбициозна и съблазнителна Марион Дейвис (, очарован съм!), а около тях услужливо и сервилно се върти притежателят на студио Луи Б.Майер (Арлис Хауърд), безсърдечен, лаком и свидлив манипулатор. За киноман като мен, влюбен в интервала, признание са сбирките на сценаристите, срещите със шефове на студия и даже плакатите по стените – мяркат се Чарли Чаплин, Йозеф Фон Щернберг, Ървин Талбърг, Селзник...
Манк е талант и сюжетът му е шедьовър, само че другите неща са по-важни. Той инстинктивно харесва Марион (която не унижава в творението си, напротив), ненавижда и ненавижда Майер, но отношението му към Хърст е двойствено – разнищва го и го подлага на жестока дисекция и безмилостна рецензия в " Гражданина Кейн ", само че това е просто тъй като е видял в него млад, ослепителен и безвъзмезден човеколюбец, пристигнал да направи гражданска война, след това излъгал очакванията и трансформирал се в блажен, отегчен и скучаещ консервативен дирек на статуквото.
В персонален проект Манк е превъзходно човешко създание – добър, доблестен, великодушен, с дребни дефекти като комара, само че достолепията му са неизброими. Остроумието му е безпределно – ще загатна единствено, че " социализмът споделя богатствата, комунизма споделя мизерията " – а благосклонността към писателя и претендент за губернатор Ъптън Синклер (на мен ми е прекомерно ляв) е толкоз огромна, че губи 24 000 $ (огромна сума за това време) в жертван залог. Да, Манк може да е добряк с илюзии, само че това единствено усилва неговата значителност като визионер, мечтател и идеалист. Накрая взима " Оскар ", разяснява саркастично и си отива едвам в средата на 50-те си години, повален от алкохола, който му е помагал да преглъща разочарованията и провалите и да резервира душата си чиста, необятна и светла като на дете.
Херман Манкевич (, на 62, малко остарял за ролята) – произнася се " Манкеуиц " – е " Манк ", именит публицист, критик и след това сценарист в Холивуд още от края на 20-те, деятелен и харизматичен ядовит мъж с постоянно паднал на челото перчем и неясно интелигентно и чувствено лице. Виждаме го, отказващ алкохола в изолирана скъпа вила, да написа сюжет за младия, напорист, самонадеян, суетлив и тесногръд Орсън Уелс (Том Бърк). Той диктува текста на оправната си помощничка Рита (, щерка на Фил Колинс), закъснява със периодите, пие приготвени от наелия го вундеркинд бутилчици уиски (подправени скрито със секонал) и поддържа връзка единствено по телефона със брачната половинка си – " клетата " Сара (Тъпанс Мидълтън), интелигентна, търпелива и привлекателна жена с елегантна фигура. Разбира се, става дума за раждането на литературната основа на " Гражданина Кейн "...
Чрез ретроспективи се срещаме с предишното на Манк, изключително с неговите връзки със признака на това време – магната, летец, конструктор и режисьор Уилям Рандолф Хърст (Чарлз Данс на 74, също малко остарял за ролята), изтънчен, изсъхнал и жилест възрастен денди с високо чело и остроумен вторачен взор. Негова муза и държанка е бедната и простовата, само че амбициозна и съблазнителна Марион Дейвис (, очарован съм!), а около тях услужливо и сервилно се върти притежателят на студио Луи Б.Майер (Арлис Хауърд), безсърдечен, лаком и свидлив манипулатор. За киноман като мен, влюбен в интервала, признание са сбирките на сценаристите, срещите със шефове на студия и даже плакатите по стените – мяркат се Чарли Чаплин, Йозеф Фон Щернберг, Ървин Талбърг, Селзник...
Манк е талант и сюжетът му е шедьовър, само че другите неща са по-важни. Той инстинктивно харесва Марион (която не унижава в творението си, напротив), ненавижда и ненавижда Майер, но отношението му към Хърст е двойствено – разнищва го и го подлага на жестока дисекция и безмилостна рецензия в " Гражданина Кейн ", само че това е просто тъй като е видял в него млад, ослепителен и безвъзмезден човеколюбец, пристигнал да направи гражданска война, след това излъгал очакванията и трансформирал се в блажен, отегчен и скучаещ консервативен дирек на статуквото.
В персонален проект Манк е превъзходно човешко създание – добър, доблестен, великодушен, с дребни дефекти като комара, само че достолепията му са неизброими. Остроумието му е безпределно – ще загатна единствено, че " социализмът споделя богатствата, комунизма споделя мизерията " – а благосклонността към писателя и претендент за губернатор Ъптън Синклер (на мен ми е прекомерно ляв) е толкоз огромна, че губи 24 000 $ (огромна сума за това време) в жертван залог. Да, Манк може да е добряк с илюзии, само че това единствено усилва неговата значителност като визионер, мечтател и идеалист. Накрая взима " Оскар ", разяснява саркастично и си отива едвам в средата на 50-те си години, повален от алкохола, който му е помагал да преглъща разочарованията и провалите и да резервира душата си чиста, необятна и светла като на дете.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ